Повече от странно
Автор: mariq-desislava Дата: 03.09.2008 @ 07:23:03 Раздел: Поезия
Дъждът захлопва старите ни рани
и пречиства чувствата ни разпиляни
Времето като улей от слънца преминава,
а душата ми все така дива си остава
Дивото в мен често ме разсъблича
пред света неопитомен
Ще кръжа из небето и то към мен ще тича,
защото този живот е необикновен
Хаосът да свети в есенния здрач
и да ни обрамчва със шизофреничния си плач
Щом сме хора напълно изветрели,
значи все още има стихове откъснати и пощурели
Мечтите ни са толкова изящно строги,
че дори да ги опропастим ще ни бодат с глаголи,
а светът с нас лесно ще приключи,
ето как- в лудница ще ни заключи
|
|