Повече от странно

Автор: mariq-desislava
Дата: 03.09.2008 @ 07:23:03
Раздел: Поезия


Дъждът захлопва старите ни рани
и пречиства чувствата ни разпиляни
Времето като улей от слънца преминава,
а душата ми все така дива си остава

Дивото в мен често ме разсъблича
пред света неопитомен
Ще кръжа из небето и то към мен ще тича,
защото този живот е необикновен

Хаосът да свети в есенния здрач
и да ни обрамчва със шизофреничния си плач
Щом сме хора напълно изветрели,
значи все още има стихове откъснати и пощурели

Мечтите ни са толкова изящно строги,
че дори да ги опропастим ще ни бодат с глаголи,
а светът с нас лесно ще приключи,
ето как- в лудница ще ни заключи

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=95357