Набеден

Автор: lubimo
Дата: 28.08.2008 @ 18:48:11
Раздел: Есета, пътеписи


Без да съм съвсем на ясно с етимологията на тази дума – набеден, но с ясното съзнание, че зад нея се крият огромно количество човешки драми, недоразумения и катастрофи ще се опитам да разнищя смисъла, който хората й придават и състоянието, което поражда усещането свързано с нея и всичко, което произтича от него.
Набеден е нарицателно за преписана, някому вина за действие, което той не е извършил, но не може да докаже. Набеденост е виновност, до доказване на невинност.

Всеки балканец би ме разбрал, защото това е част от съдбата ни – ние всички сме родени с нея – набедеността – чувството за виновност и до ден днешен живеем в компанията й.

Наскоро приятел ми разказа, за това, как в голям магазин, където пазарувал, платил и на изхода се задействала алармата за кражба. Охраната била необяснимо арогантна и направила всичко възможно да го унижи, като не спестила нищо от процедурата за проверка, както и заплаха, че ще бъде изтипосан в местния вестник и всичко това, защото намерили в джоба на якето му две не маркирани батерии по волт и половина. Пред мен, той потвърди, че за нищо на света не би го направил и до колкото го познавам, бих гарантирал за това. Истината обаче бе това, че независимо от неговата вина, той болезнено преживя унижението, което облечените във власт и най-вероятно замесените в тази история му причиниха.

Дълго разговаряхме над хипотезите около тази история и смисъла й, кой би имал нужда да го набеди и последиците.

Ако приемем, че някой му е пъхнал тези батерии в джоба с цел да унижи достойнството изписано на лицето му, то това или е бил някой от охраната на магазина, в желанието да придаде важност на служебните си задължения или някой, който изпитва завист към това достойнство. Може да е била и лоша шега...

Един ден отварям прозореца на собствената си къща и нещо се срутва – гнездо на лястовица. Не бях и подозирал, че тази птица, ще си направи гнездото така, че да не мога, да си отворя прозореца. Не вярвах, че отваряйки го, ще причиня това на птицата, но въпреки всичко, без грам умисъл, отворих прозореца, така, както съм го правил стотици пъти и то се сгромоляса от втория етаж.

Често пъти движейки се с голяма скорост, блъскам някоя птица, която не успява да излети навреме от някое място край пътя и после дълго нося вината си за случилото се.

„Той дори на мравките прави път!” – казва народната мъдрост, която сякаш познава този феномен и се опитва да го оправдае. Но дали успява?

Набеден – дали поради някаква зла умисъл или заради нещо, което не си направил е усещане, което по един крайно несправедлив и болезнен начин те наранява и променя!

Да, променя! Вече не си същият! Да бъдеш набеден е най-простия, възможен начин всичката несправедливост на света да се стовари на главата ти! Потърпевши са били и крале и просяци и почти винаги това става в полза на нестихващата нужда на тълпата от зрелища и нуждата от изкупителна жертва - жертвоприношение от някой, който да бъде набеден със собствената й вина и така да могат да се освободят от нея.

Зад всеки един набеден, съществува истинската природа на виновния. Когато насочиш пръст към някого, без да си убеден в правото си, рискуваш да влезеш в ролята на онзи, който вика: „Дръжте крадеца!” Именно по този простичък начин от набеждаващ, може да се окажеш набеден.

Когато обаче си дадеш сметка, че така се управляват народи и това може да бъде политически прийом – те побиват тръпки. Набедения народ често векове наред, крайно несправедливо носи дамгосването си в очакване съдбата да го реабилитира, подобно на отделната потърпевша личност, която го носи през живота си, а често поколения наред след него.

Примерите са безброй, но най-смущаващото е това, как лесно се постига ефекта на този феномен и колко трайни са последиците му. Колко скъпо може да се окаже нечие лошо намерение за някого, който въобще не подозира! Да, наричали са го проклятие!

Учудващо и смущаващо е това, колко лесно едно лошо намерение, може да преобърне съдбата и историята, както на отделния човек, така и на човечеството въобще. Едно намерение, което дори няма нужда от доказване с оглед на времето необходимо за това!

Накрая без никакво угризение, ще си позволя да обобщя, че всичката несправедливост на този свят се дължи на този феномен – умението да набеждаваш някого за нещо, което в повечето случаи представлява собствената ти вина.

Хората, които използват този прийом, въобще не подозират, каква кармична тежест си навличат, която подобно на нечие страдание няма давност във времето. Подобно на огромен камък надвиснал над пътя, то чака онзи момент, когато се стоварва и помита лавината от следствено причинни връзки в името на хармонията и справедливостта.

Невероятно е усещането, когато видиш, че нищо не подозиращия до теб човек е премазан мълниеносно от съдбата само защото някой от предшествениците му е „сгазил лука” някога.

Невероятна е връзката, между злонамереността на родителите и съдбата на децата им!

Смайващо е да видиш как най-невинния и чист в системата на интригата го отнася, нищо не подозиращ, за нещо, което няма как да знае, че е направено много преди появата му на този свят. Смайващо е как цели цивилизации са изчезнали мистериозно в своя разцвет, защото нещо в замисъла им е било неистинско или е било кармично обременено.

Подобно на сянка всяка несправедливост е съпътствана от нечия злонамереност и набеденост!

Напълно безпредметно е да се напъвам да търся примери, с които да доказвам как съдбата на цели народи и континенти зависи от нечия злонамереност и следващата го набеденост, защото те буквално ни заобикалят в ежедневието ни.

Цяла една Африка е третирана като „черна”, цяла една Латинска Америка, като средище на бандитизъм и наркопроизводство, целия арабски свят е синоним на тероризъм и списъкът продължава до безкрай, до пълна и глобална заблуда.

Не знам до колко ще бъде пресилено, ако назова набедеността и предубедеността, като една от основните причини за съществуващата дисхармония.

Много просто е всеки да си обясни причините, и кръга на този абсурден човешки феномен се затваря.

Проблемът е как да продължаваш да живееш, когато си набеден или си част от народ, който е набеден или живееш на такъв континент или в такова време, в което цели поколения са набедени, а защо не и цялата човешка раса? Как да се изчистим от тази обратна тяга, по посока на развитието и еволюцията си?

В сферата на изкуството, често се използва това драматургично и психологическо клише и голям процент от авторите дължат своята известност на това. Още от Омир, през Шекспир и Сервантес до Юго, Даниел ДеФо и до наши дни темата за справедливостта се развива с помощта на някаква очевидна несправедливост и набеденост. В повечето автори тази тема се затваря с ясното послание, че това е феномен, който е непреодолим и подобно на отмъщението не поправя грешката и не носи очакваното удовлетворение, а е нещо, което, към което трябва да проявяваме разбиране.

В днешно време, когато целта оправдава средствата, до голяма степен сме обречени отново и както никога до сега да станем жертва на измислени клишета и ценности, като в същото време всеки, който не ги приема влиза в ролята на набедения. Парите и материалните богатства изпреварват духовните ни потребности и набеждават онези, които имат духовни потребности и богатства и така отново се връщам към екзистенциалния въпрос за това, хората дали са материални? В момента ставаме свидетели на това как „тъмните сили”, в мотивирания от алчност и достигнали да затлачващо свръх производство, се опитват да ни „предоставят” своите излишъци в замяна на нашите истински ценности.

„Аз ще ти дам пари, а в замяна ти ще забравиш своята съвест!”

Класовото разделение на хората, също се дължи на набедеността произтичаща от това, че богатите са щастливи по правило, а бедните са нещастни, което е абсолютно невярно, защото богатството на хората никога не е било мерило за вътрешна хармония. Уви, тази набеденост обаче, създава предпоставки за завист и нетърпимост, разделение на хората по едни абсолютно субективни критерии, който обслужват интересите на силните на деня и всичко, което следва.

Като хора, живеещи в най-плодородните земи на земята и имащи уникалния си талант да живеят хармонично с природата си от хилядолетия сме били обект на завист, на агресия и дори под робство и въпреки всичко сме оцелели.

Някога преди повече от 11 хиляди години Траките - нашите прародители са живеели тук и са били част от една могъща цивилизация. По късно катаклизъм разрушава материалните им богатства, но те оцеляват и пренасят ценностите си, които до голяма степен са ценности на съвременната цивилизация – Орфей и Орфизма.

В Римско време и при новото разпределение на световното богатство множеството тракийски племена са воювали наети за различни интереси, но винаги с едно единствено условие – да запазят земята си и именно тава условие ги е мотивирало да бъдат безумно смели в боя. Вярвайки в кармичната зависимост между поколенията, те са вярвали в задгробния живот, съзнавайки, че каузата, за която воюват е съдбоносна за техните наследници. Така от векове носим кармичната набеденост за това, че сме варвари, войни и безкрайно жестоки.
В буквален превод това означава, че сме непокорни, смели и справедливи и то все в името на земята, на която сме родени и живеем с ясното съзнание, че тя е най-ценното, което може да ни гарантира оцеляване.

В днешно време има много чужди интереси, които всячески искат да ни разделят и да ни претопят в световната безличност на човечеството и ни припомнят почти ежедневно за всички набедености, но заедно с това, без да искат ни припомнят и самата истина за нас самите – че сме един от най-богатите народи на всички времена, защото носим ценностите, които единствено са в състояние да спасят света на хората. В нуждата си от ценности, които искат да вземат безнаказано ни проповядват собствената си безизходица, като ни набеждават за едни или други, но всъщност така единствено наторяват националното ни самочувствие и подчертават древните ни традиции, благодарение на който намираме път във времето и оцеляваме.

Да живееш набеден, е преди всичко изпитание и предизвикателство, да бъдеш себе си, да бъдеш истински!

„Копаейки гроб за другите – сам падаш в него!” – Бълг. поговорка.

Сякаш е дошло време, в което нацията ни трябва да бъде непоколебимо единна в доказването на ценностите и достойнствата си, което ще бъде алтернатива за оцеляването на цялото човечество. Да повярва в това чувство за справедливост, което носи вътре в себе си и да спре да гледа холограмните изображения за някакво измислено благополучие, което ни пробутват силните на деня, а в същото време с тях ни заробват.
Всеки народ би трябвало да мобилизира въображението си, силите си така, че да използва собствените си ресурси за благото на световното човечество, защото като никога, сега светът е просто едно голямо село и съдбата ни, като никога до сега не е била по-обща!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=95041