ХуЛите - Деца в замъка под звездите

Когато станем пак деца
ще се завърнем
в изоставения замък.
Лианите от входа ще свалим.
Ще хлътнем във пролуката
за двама.

Ще оживеят мебелите антики,
заровени под прегоряло бяло.
Ръждата на годините ще оковем-

в прашасало от тишина махало.
И в стъкленица ще търкулнем
на трошляци разбити часове.

От ракла дрехи непораснали
бинека* люлчин
ще прегърбят.
И пощурели стъпалата- диво
ще подковат тревясалото в прага.
И ще прежулим вик в копривата.

Върбата ще смалим, ще разпознаем.
Във бухналите й безкраи ще препуснем.
И на реката синьото ще разседлаем.

А утро щом пердета бели спусне,
пътеките на тайните ще намотаем.
На глашатай- предвестник ще ги завещаем.

Да разгласява пътя им под нови
лунни кандила. И барабанено
да се провиква в другошта*.
С известие, че в замъка
ще слязат
по звездната спирала- две дeца.

__________________________________________
* бинек- Яздитен кон
* другош- В друго време