ХуЛите - Пропуснат миг

Трябваше, не утре, не след време,
сега бе нужен, днес, тук на мига...
Ръка силна болката ми да поеме
да стопли, да разтопи в мен леда.

Не бе потребен за страст и любови
(това е друга тема, друг дневен ред)
Две думи да дочуя, да строшат окови
които приковават душата като в лед.

Или да помълчим, притаени в мрака
да сещам онзи нужен миг присъствие.
Помниш ли я, самотна тя стои и чака?
Боли от празно, боли от отсъствие...

22.08.2008г
(цикъл "Споделено")