ХуЛите - Има изход

Когато си на дъното, когато
очите ти са ручеи солени,
когато си изкряскал тишината,
а тя дъха ти иска да отнеме,

когато те превие бурен вятър
и в кал потънат двете ти колене,
и виждаш я пресъхнала реката,
и сухото й дъно глухо стене.

Когато дните като шепа пясък
изтичат между пръстите на времето
и всичко, всичко се руши със трясък,
и всичко, всичко става сън и шемет.

И стъпил тъй, на дъното, залостен
от пясъка ронлив иззидай замък.
И със сърце - от кремъче по-остро
сечи искри. Или звезди. И пламък.