ХуЛите - Магията на любовта

За раната от свой, лекарство няма,
със суха кръв, в сърцето ни, до гроб кърви,
за мен, ти беше сбъднат сън за двама,
за теб, аз бях утеха за несбъднати мечти.
Взетото животът никога назад не връща,
тъжно е да хвърлиш котва в облачно море,
но всеки край, ново начало прегръща,
утре ново слънце, ще ми дари ново небе.
Ще си платя с мълчани сълзи във очите,
и нека ветровете разпилеят пепелта,
на мъртвата ми обич сред звездите,
за да оплачат вместо мен скръбта.
Скръбта, която в пустинята заключих,
на твоето суетно, сляпо мъжко Аз,
и макар на истински любим не случих,
аз вярвам пак, че има и “щастливо нас”!