ХуЛите - Пий

ПИЙ! ОЩЕ ПИЙ!
Нищо, че аз съм до теб.
Нито ти си мой,
нито аз твоя.
Няма никога да бъдем НИЕ.
Аз имам сърце,
но не казвам "Твое е".
Влюбен си, но не в мен.
Влюбен си в бохемските нощи.
Ако болката ти тихо простене,
ти наливаш в чашите още.
Леко кашляш (/сигурно от цигарите).
Май през сълзи се смееш
на вицове тротоарни.
Крива ти е усмивката.
Не е от виното.
Много вино изпихме,
а не отвикнахме -
нито ти от мен, нито аз от тебе.
А се правим, че не сме си потребни,
че сме силни, и че не се предаваме…
Уж си тръгваме, а все оставаме…
Пий! Така по-лесно ще можем
да се маскираме в кожите си,
тънки реплики да си подмятаме
във почивките между две обятия…
И нито ти си мой, нито аз твоя,
но когато се втурвам не питаш "Кой е?",
защото знаеш, че аз идвам при тебе,
и че имаме своя птичи жребий.