ХуЛите - монолог

Отдавна не сме си говорили
Как си?

Мълчиш , навярно си ми сърдита
обаждах се само по коледа-
права си
От страх да не чуя гласът ти
заспивах.
Тази нощ попитах душата си –как си?
А тя ми отвърна с мълчание.
Справедливо!