ХуЛите - Гост съм

На Дора Габе

Прости, че нарушавам твоят свят,
а може ми единственият гост съм в него...
Но кой ще разбере,
че слънцето по пръстите ми заиграва
когато се потапям в стиховете ти...
Все още на любов се уча, на мъдрост
утаена в „камъне и дърве”...,
и бродя с теб през лесовете –
шир преброждам, за глътка дъх се спирам
под... дъба ти,
и... полетявам към звездите.
А там е тъй просторно, леко и необозримо,
че „цялата земя се сбира във сърце ми”...

И се прекланям тук пред твойте думи
и през дистанцията време...

Мая Златева, 2003
(В сбирката „Дора Габе” – в Библиотека „Дора Габе” Добрич)