ХуЛите - Лего

То бе в голяма, лъскава кутия,
с хиляди сигменти за сглобяване-
конструктор " Лего" - от ония,
които цяла приказка разказват.
Които, подредени със умение,
издигаха дворец с високи кули,
с градини цветни и фонтани обграден,
с придворни и принцеса с нежни скули...
С колони и аркади, пълни зали
с богатствата на някой падишах,
от плочки сини- люшнато море,
пристанище и кораби сред тях...
То бе голямо... И красиво " Лего" бе...
Посечено от творческите мълнии...

Детето беше глупаво, капризно,
а таткото- мечтател и поет.
Той " Лего" -то на своя син хариза,
за да развие в него усет на естет.
То замък тъй и не издигна...
Не чуваше баща му как говори-
да следва схемата, с любов да зида...
Детето- демон зидаше коптори.
Под грубите му, скачащи пети,
градините хрущяха в цветен прах.
С игла избодени, принцеските очи
не виждаха безумния му смях...
Каква ирония... Детето на поет
и на творец, рушеше със замах.
То вярваше, че мракът му ще свети...
Ала от демони и мракът го е страх.

Въздъхна тежко таткото- творец...
В картонена кутия от обувки
събра останките от " Лего"- то дворец
и я постави до контейнера с боклук-
две шепи пъстри елементи,
незрящата принцеса и една
последна лодчица- като спасение...
Две шепи радост за клошарските деца...
Едно от тях кутията прибра
и с топли пръсти, жадни да творят,
внимателно започна да сглобява
и да гради богатия си свят.
Един след друг сигментите заниза,
в лодката постави две греди,
направи й платна от стара риза,
нарисува на принцесата очи...

А таткото на своя син остави
бял лист, на който да твори-
упътване- кое и как се прави,
за да са цветни детските игри.
Защото и в най- простата игра,
поне два елемента се сглобяват,
и задължително изисква правила,
които трябва стриктно да се спазват.
Защото е тъй лесно да рушиш...
Но дълго и добре ще си играл,
и истински ще пазиш и цениш,
едва когато нещо си създал.