ХуЛите - По стръмното на страстта

"Слез на земята..."

Не мога.
И там е земя,
но е Пирин -
небесна земя.

Лопени цъфтят - гроздове обич.
Върхове се издигат - мраморни, сипейни.
Магично ме искат. Не да ги покоря.
Върхове не се покоряват.
В ниското малодушието събличам
и тръгвам нагоре,
на себе си да докажа, че мога,
все още мога.

Завихря ме танц на градушка,
после слънце и вятър,
бяг по уханни треви.
Вечерта е немирница грешна
в очите, узрели за волност.
Нощта е пътека по бели морени
към Порта на откровение.

Утрото се протяга щастливо.
Плисва шепи роса.
И поемам по стръмното на страстта,
която е всъщност живот.