ХуЛите - Лунотъкана лъчистост

Камбанката на меденото блаженство пред дверите на третото око виси ...

Тялото на камбанката Ра изваял от един свой усмихнат лъч в мига, когато царят на белите делфини предал короната си на новородената Афродита. Инкрустирал го с мантрени перли, които благославяли красотата и нежната сияйност. Елф-отшелник изковал езичето от гласа на диамантено лотосово листо по времето, когато цветята умеели да пеят, в огнище, разпалено с жарава от пламтящата утроба на Гея.

Закърмили Афродита с мед от нарциси и рози, а най-верни нейни спътници били рожбите на звездогриви лъвове и лунокоси вълци. Над нейния остров Ра и Селена се прегръщали на зазоряване и който успеел да ги зърне как се целуват, мигом придобивал дарбата да лети. Афродита обаче обичала да лудува до полунощ и да спи до пладне, затова все пропускала шанса си да се сдобие с ефирния дар на волния полет.

Минали няколко епохи и небесата се изпълнили с хвъркати гущери, крави, катъри, олеандри, ябълкови и черешови фиданки, папрати и орхидеи ... А когато и Дървото на Истината прогледнало за обичта на двете небесни светила, едва не ослепяло от блясъка на взаимната им отдаденост и вреченост. За да запази взора си, отлетяло към Едемската градина, отрекло се от правото да лети и му прораснали корени.

Афродита се зарекла да роди от онзи бог или човек, който й поднесе неоткъснат плод от Дървото на Истината. Минавали сезони и еони, но никой не дръзвал да опита да изкорени дървото и да го върне на афродитиния остров. А Афродита намирала всякакви поводи да откаже пътуване по вода и суша.

В една от лудите си фази, Селена се явила насън на Хефест, изкусния майстор-ковач, дарен с най-деликатните ръце, но орисан с неугледен образ и хроми нозе и му пошепнала да изкове вълшебно сливаща се с лицето маска с три очи, да се престори на придворен шут, да разсмива Афродита до зори и да постави ловко триоката маска на нейното лице когато Ра целуне своята небесна любима.

Така и сторил Хефест, след което Афродита прогледнала с третото си око, виждала божествената целувка на Селена и Ра наяве и насън, вече можела не само да лети, но и придобила умението да съзира красотата и доброто отвъд телесните недъзи, затова на драго сърце отлетяла с Хефест до Едемската градина.

Дървото на Истината се възрадвало на прелестта на Афродита, наклонило клони и докоснало нейните устни с най-сладостния си плод. От допира се извил зефир, който изтръгнал първите трели от камбанката на меденото блаженство.

Оттогава, хората започнали да се учат да виждат Истината с третото си око. А когато се целували с всеотдайна обич по подобие на Ра и Селена, дори успявали да чуват омайната мелодия на камбанката и самите те засиявали с лунотъкана лъчистост. Повярвалите и днес, и вовеки, също биха могли ...