От бързане забравихме да останем...
Автор: Crusader_ Дата: 28.07.2008 @ 11:52:10 Раздел: Произведения за деца
Приятелю,
Ти помниш ли стария орех?
До градинката с дивите люляци...
Как тичахме бясно под клоните
и ритахме топка по улицата...
А дните, розово - везани!
Чуден смях, пеперуден.
Косите развети, несресани
а погледа жаден, учуден?
Приятелю,
Пътят завлече ме бясно.
Тичах, а забравих да остана...
И в душата ми остана място,
колкото за тази жива рана...
Споменът е непотребен лукс.
Всичко се опитвам да забравя.
Където щастие видял съм,
машините сега го разкопават.
|
|