ХуЛите - Учениците на светите братя Кирил и Методий

Създателите на славянската книжнина пристигнаха в Рим по покана на папа Адриан, който ги посрещна извън портите на великия град, придружен от целия духовен клир и известни сановници на гражданската власт.
В същия ден папата отслужи божествена литургия и подстрига в монашество малкия брат Константин Философ, който прие духовното име Кирил, а брата Методий назначи за епископ на Моравия и Панония.
След завършването на литургията, папата ръкоположи за свещеници и дякони учениците на светите славянски братя Климент и Наум.
В следващите дни всички в едно с папата славеха Господа едновременно, след като светия отец на западното християнство обяви, че признава българският за четвърти официален език, след латинския, гръцкия и еврейския.
Скоро след това, подир скоротечно заболяване Константин – Кирил Философ отдава Богу дух и на 14 февруари 869 година тялото му е положено в храма “Свети Климент Римски”, чийто мощи Кирил Философ открил при едно от предишните си пътувания при хазарите.
След 16 години, на 6 април 885 година се поминал и по-големият брат Методий.
Останали без закрилата на духовните си наставници Климент и Наум са подложени на унижения, обиди и мъчения от страна на западното духовенство.
Наследникът на Методий нарежда да бъдат оковани във вериги и хвърлени в тъмница, а след това са предадени на юдеите, които ги завеждат във Венеция за да ги продадат.
Когато научава за тях един мъж, царски човек, ги откупува и ги завежда при императора в Цариград.
Императорът ги посреща с благочестия, възстановява техните духовни чинове и им осигурява спокойствие и храна.
А Моравската земя скоро е завладяна от унгарците, като отмъщение на мъченията над просветителите.
По късно учените мъже са посрещнати с огромна радост от българският цар Борис, който след като покръстил българите приел името Михаил.
В 886 година цар БорисІ – Михаил изпраща Климент в югозападните предели на българските земи в местността Кутмичевица, където той основава западната книжовна школа и където обучил над 3500 ученици на писмена и превел множество богослужебни книги от гръцки. Назначен е за първи епископ на български език.
Наум остава в Плиска и Преслав и развива източната българска книжовна школа.
Самият цар Борис – Михаил след като царувал тридесет и шест години се отказал от престола и приел монашески чин, а неговият син Симеон построил много дворци и манастири, в които делото на светите просветители е продължено с ускорени темпове и българската държава е прославена пред целия тогавашен свят.