ХуЛите - Дайкири и бели акации

Всяко пристъпване
в храма на лятото,
портите скръцва,
буди Сатурн-
скрил се зад облак,
стреля в краката ми...
Спънато дишам,
тичам насън...
Свят като шейкър.
Сърцето е чаша-
тънко, прозрачно,
конично стъкло.
Пясъчен лед
на дъното пада
и разтопява
всичко " билО" .
Лайм от гримаси,
кръв- " мараскино"
и се изливам
почти до ръба
с белите думи,
белите мисли,
бял ром от истини,
бяла тъга.
Бялата обич
мълчи високосна
в пристанът тих
на покорни очи...
Пий ме, Животе,
аз ще те нося...
Бавно, на глътки
и жадно ме пий!
С капки- ръце
да ти галя неб(ц)ето,
да те залитна
в точния път...
Пей ме
по склонове стръмни,
където
бели акации
кротко растат...