Котка

Автор: Sarah
Дата: 16.07.2004 @ 10:47:53
Раздел: Разкази


Аз съм котка. Живея в малко жилище на високо място. Тук съм в безопасност. Имам си в къщи две любими същества - Тихата и Досадната. За краткост ги наричам хора. Установих, че са женски като мен. Искам да ви разкажа за тях, но ме мързи да пиша. Диктувам това на Тихата. Тя най-добре ме разбира. Разполагам се на масата, притварям очи и си мисля за живота си, а тя сяда наблизо, слуша ме без да и говоря и записва. И аз понякога опитвам да пиша, но всъщност не ми трябва да се занимавам с това, след като тя го може.

***

Намерих Тихата на улицата в една дъждовна есенна вечер. Нямаше нужда дълго да я убеждавам, че ще и е добре с мен. Разбрах, че е съгласна по дългите пискливи звуци, които започна да издава и по начина, по който ме галеше. Съгласих се да живея в нейното жилище, защото е на високо и безопасно. Има големи отвори за навън, на които обичам да си почивам, докато наблюдавам. Сутрин обитавам едни стаи, след обед други, защото следвам пътя на слънцето. Винаги го правя. Понякога при нас идват други хора. Тогава много се притеснявам и давам да се разбере, че не ми е приятно.

Породата на моите любимци е странна. Ходят изправени, нямат опашки, имат косми, но не навсякъде. И още нещо. Женските им имат само две места за хранене на малките си. Аз имам осем. Природата винаги ощетява нисшите породи с нещо. Така мисля.

Харесвам Тихата, защото малко говори и не ми досажда. Позволявам и да спи в леглото ми, защото ми е скучно сама. А зимата е приятно, защото ме топли. Досадната пък харесвам, защото има дълга козина, с която мога да си играя. Като се прибира отвън, винаги издава пискливи звуци, като онези на Тихата, когато я намерих. Предполагам, че като е за дълго извън жилището забравя, че съм я намерила и за това всеки път като се върне прави така. Казвам и Досадната, защото много приказва, непрекъснато вдига шум и ме буди. Почти не разбира, като и говоря, с изключение на случаите, когато я каня да си играем. Може би е още малка и затова не знае всички думи. Аз не спирам да и приказвам, за да се учи.

Понякога Тихата донася от гората треви, дето растат на ниското. Дълго ги нарежда в съдове, които не използва за друго. Всеки ден им изхвърля старата вода и налива прясна до горе, за да мога да я достигам като ожаднея. Аз и тревите опитвам понякога, но те не са от значение. Важното е, че покрай тях винаги имам вкусна вода за пиене. За това съм много радостна, когато видя Тихата да се връща с треви в ръка. В такива случаи съм и благодарна съм, че се е погрижила за мен и винаги я поощрявам.

Стана ми досадно на масата. Оставям Тихата да си почине. Аз ще се поразходя и ще се върна по-късно. Има много за разказване. Повярвайте ми, Тихата и Досадната са интересни същества. От година ги наблюдавам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=9207