ХуЛите - Светът

Животът - който
не си избрах сама
ме посочи
да построя
храма на
добродетелите -
но ръцете ми са
превързани
нозете наранени
и нямам сечива...
Затова вися по
извивката на моето
стълбище -
наблюдавам беззащитна
този свят...
Понякога ме близва
с хладнина
по раменете -
тогава виждам
ронливи мигове
хълмове и облаци
и пътя ми така
гнетят
Продължавам
светостта
в очите му да търся -
да промивам
добротата
в ручея на мисълта
да затварям образа
му чист
да не изтече във
Лета
Писъкът на Вярата
пробива тавана
на мрачната
зала -
разтваря пищната
порта на небосвода...
Дали ще усетя
душата си
в погледа на
Светлината