ХуЛите - Уплаших детету!

Бизсъннус нощем мъ убхваща,
в луната гледам и съ блещя.
Туй, женурята, да ви кажа,
чувствителни сми, страшну нещу!

Ку можех малку да чета,
щях лек да си намеря.
Пък ся съ връткам и сумтя,
и стяга мъ чумберя.

Излезнъх снощи да копая,
ей тъй, на месечина.
Сукманя дажи си уставих,
нали съм ф мойта си градина.

Пък у комшиите съ тропна,
дитето им със вик припадна,
видялу мъ думатите да копам
пу нощница и без забрадка.

Мумиченце е. Пуетеса.
Пу цял ден нещу пише.
Въображението му - на десет.
Чувствителни сми туй, жините!