ХуЛите - Пробуждане

Стоях с лице към пропастта.
Небето падаше върху ми.
Лилави късове тъма
връхлитаха като куршуми.

Сълзяха раните в червено
и разпиляваха навред
топлина несподелена
върху камъни и лед.

Затворен в тялото си тленно
аз нямах сили да вървя.
Тежеше стъпката последна.
Летях, щом вятърът повя.

Но знаех, че не ще ми стигнат
секундите. Очи затворих,
преди земята да се вдигне
да спре безкрилия ми порив.

Падна мрак. Нощта изстена
в нечаканата тишина.
По мен надежда спотаена
поръси капки светлина.

Свит върху прага си студен
посрещнах утринния хлад.
Там, нейде изгрева пред мен
пробуждаше бетонен град.