ХуЛите - В сърцето на бисерна мида

Не питай къде съм! Аз самата не знам...
Тежък пясък и неми корали
ме запазиха в тайна от горния свят,
а морето очите ми гали.
Но те помня добре! Беше слънце над мен...
Натежа любовта във небето
и заплака от там като облак сразен,
и заседна последната капка в сърцето ми.
Заболя, прокърви и остана така...
Тъмна мантия бавно разгърнах.
Тихо сви се черупката... Любовта
със седефена нежност прегърнах.
И оформя се, зрее, нараства във мен
този бисер заченат от дъжд.
И нагарча морето от сол и червено...
Аз превърнах се в мида, ти- в последният мъж.
Ще осъмна след време по някои брегове-
в този бисер пак ще живея.
Ти навярно ще грееш в други ръце...
Не купувай перли за нея!
Ще тежа на врата й! Диамант й вземи!
Не разплаквай очите й с перли!
Любовта пак ще слезе по тези земи...
Ще й светя- да ме намери...
Да ме сложи в короната. В най- последния ред!...
На главата си да ме носи...
Ти не питай къде съм! Украсявай отпред!
Любовта не обича въпроси...