ХуЛите - Клонинг

Сам себе си погледнах във очите
и се харесах страшно. Без майтап!
То вярно е, че криви са, горките,
обаче са докарани на цвят.

Зелено-сини (сутрин са червени),
незатъмнени с мисъл или страх.
Не може никой нищо да ми вземе,
че нищ съм духом – само ям и спя.

Обаче се замислих. Щом се гледам
очи в очи, дали това съм аз?
Дали не съм клониран, бре, съседи!?
Разгледайте ме в профил и анфас!

Ако внезапно някой констатира,
че вижда разум в моите очи –
да знаете, че вярно съм клониран.
Оригиналът (аз) е тъп и див.

Епилог:
Дилемата се разреши, обаче.
Оказа се, че гледам си портрета.
Нали го купих вчера за петаче
от вернисажа Весин в текезето.

Подпис: Успокоен Лальо