ХуЛите - (Не)провокирано и откровено

Аз не твърдя,че пиша поезия
(мога обаче да нижа маниста).
В този свят болен, с хронична амнезия,
се опитвам да бъда на чисто.

Той не помни, той все ме поглежда
с взор безцветен и празно- стряскащ:
"Ти коя беше?"- сякаш няма надежда
в погледа му несвестен, угасващ.

Аз не умея да бъда престорена,
(мога обаче да пея с душа).
Дума давам ли - речено-сторено.
Бързо паля... по-бързо гася.

Аз не съм свободна кокетка,
(дом и съпруг, две любими деца).
Не съм си правила никога сметката.
Смятам да продължавам така.

Аз не съм на светската маса,
(но пък рисувам с чувство, с жар),
нямам на победител нагласа,
гола добронамереност, и малко чар.