Вълчицата
Автор: ruslina Дата: 13.07.2004 @ 07:15:50 Раздел: Поезия
Някъде захвърлих утрото.
И ето - у дома съм си,
заслушана във стъпките на нощен дъжд...
Голямата любов е кауза пердута,
прозря вълчицата у мен и се озъби
подир сянката на праведния мъж.
Вълчицата у мен
напразно се опитва де не вие
към нощните капани
на задушаващото лято...
Вълчицата! - дълбоката ми дива същност -
не мога да я скрия.
А пък подушеният нечий страх
така обостря сетивата!...
Страхът на праведните,
спящи във удобните кревати,
безупречната им пресметнатост за утре...
Какво са те
пред онзи страстен вой на Единака?!
Събудената вълча кръв
раздра душата ми
и със скимтене най-подир прие съдбата,
че оцеляваща във глутница,
тя всъщност цял живот
едничък Него ще очаква!
|
|