ХуЛите - Разпилени чувства

Нима не ме обичаш вече ти?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се двама за ръце
по звездната пътека да вървиме,
да яхнем вятърът - стрела,
през дверите небесни да преминем
и с музиката на Мишел
към вечните простори да летиме?
Нима?...
Е, добре спирам! Щом те отегчавам...
Умът ми чувствам се обърква.
Какво желая? И какво очаквам?
Когато знам - настъпват и промени!
След златна есен идва тежка зима,
след светла вяра - разочарование,
след Любовта... след Любовта - раздяла!
Но ти си върви! Още ли си тука?!
Вдигни главата!

И след теб ще съмне!...