ХуЛите - Майски бръмбари

Майски бръмбари жужат и е жега
странен ден, а е още Април,
и небесен пастир със ангелска гега,
ме подкарва натам откъдето съм бил.

Между листата на цъфнали кестени,
чувам грак на нечакана врана,
виждам Слънцето бяло как се заплесва,
и усещам, че мене вече ме няма.

И пътувам натам, не насам гдето,
детския смях кара велосипеда,
и все по рядко в мене плаче детето,
а Някой все по-често отгоре ме гледа.

Хей, стига казва, сричал си дните,
колко и как ще се промениш,
разпери крилата, има още земи неоткрити,
поеми дъх силно и ето ти вече летиш!

Милчо КИРИЛОВ

23.04.2008 01:40 CET Београд, Роял