ХуЛите - Яко дим

Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.

То бяха пътища и гари,
в ония мъжки времена.
И бе цигара от цигара,
и бе вина върху вина.

Но ето, в пръстите догаря,
стопява се на димнинá,
уви, последната цигара,
уви, последната жена.
---
За нищо не тая обида.
Като да се усмиха даже,
че имам при кого да ида,
да чуя, а пък и да кажа.

Дим, яко дим! Смирен, защото,
си вярвах, че от тоя дим,
ще стане – абе, май по-топло,
просторът – абе, май по-син.