ХуЛите - Разгадавам те...

Събирам листопада
на озлатена есен -
правя си венец.
Вплитам мисли
с таен код -
да те разгадая
неразгадана Любов...
Претоварено си мое сърце ...
Вселената се стовари
върху теб !
А си само мъничък пулс -
прашинка в слънчев лъч.
Вървя по твоята траектория -
не се обръщам назад-
да не загубя всичко
от едно завръщане.
В душата ми избухва взрив
от чувства -
политат към планината на реалното.
Търся те...
Уж бях до теб!Къде си?!
Твоите и моите облаци се сбраха.
Затрещя светкавица...
По сухите листа дъждът
шушне своята песен...
Стъпки...
Наедряват към мен...
Любовта е тръгнала -
чиста и
бяла.