ХуЛите - Самотна майка

Като запощиш пощата си дълго
като утрин, дето хвърля слънцето си в икИндия
като запощиш пощата набързо,
като сестра децата в детската градина-
усмивките ти галят лапенцата в мен,
и духам хиперсексуалността ти
дао– то на тантрата на майната ти
сякаш имам рожден ден.

откак запощи писмото ми
душата не спира да ме сърби
толкова ми е въшлясал деня от тебе,
че ми иде да се запаля.