ХуЛите - Терзание (пред-осмо-мартенско)

Изкрейзих ли... затормозих са!
Саклет душевен ма при`фана.
Терзай, чувърка - подлудих са!
Престанах вечер да са храна.

Не зная де сърби, да са почеша.
И иска ли ми са, па да го стисна.
Да беше краста, да си я начеша.
Едва владея са... така ми писна!

Откак разбрах, че одъртявам,
ни сън ма фаща, ни умора,
от страх са нощем вцепенявам,
това живот ли е, кажете, хора?!

И мерки крути предприемам,
и с фносни кремове са мажа,
каквото рекламират - вземам!
Ама е всичко мижи да те лажа.

Така ми й мъчно... майко мила!
Без пуста `убост кой ш`ма вземе?
Да сте видели дърта самодива?
Зове живота, апък нямам време...

Все още бива ма... така разбирам.
И казват всеки влак си имал пътник.
Но пътниците нещо... подозирам!
От нерви пусти заболя ме кътник.

Спаружих са, а уж съм ощи млада.
Ублещих са, изсъфнах кат` маруля!
На катове да са обличам в Прада
ша фана ама... някому цървуля!

Така ми й тежко… `ич ма няма!
Върта са, в некомфорт ша са погубя!
Кат` загуба… май не й голяма...
Ма ценна съм си – да не са загубя!