ХуЛите - рагу с поезия и хмел

той й пише прекрасни стихове
а тя никога не ги чете
събира ги в папка с надпис –неизвестни
и когато я попита- какво мислиш
тя вдига рамене и казва :
аз не разбирам нищо от поезия , виж ако ставаше дума за
овнешко печено с хмел и бира като това
на старата Харгрид
щях да имам мнение
и го поглежда с най сериозният си
и съсредоточен поглед

той се прибира в тъмната си таванска стая
ляга в леглото и почва
да подрежда на ум още по нежни и още по
ласкави думи
вади речници и опитва различни стилове
и разни
словесни евкалибристки
очаквайки утре да я впечатли
а тя да му каже
- о скъпи ,отваряйки счупената му врата
- това е толкова истинско и това наистина
съм аз
присядайки на леглото му
обгръщайки го с ръцете си миришещи
на овнешко печено с хмел
целувайки го с устни
които имат дъх на тъмна страст
и една леко горчиво кисела нотка от бирата

-скъпи – би казала тя -никой никога не ми е казвал подобни
неща
докато смъква дрехите си
и ляга до него
в тъмната стая миришеща на пот влага
мастило и вино
и го люби с всичката онази страст на
жена от покрайнините която
умее да прави любов по добре от овнешко печено –

мисли той
и подрежда най красивите си думи
черни редки речни перли за пищната й шия
а тя събира думите му в папка ,
която не чете
крие я в гардероба завита с пликчета теменужки, розмарин
и поне още петнайсет подправки
достатъчно нафталин
предпазващ от молци и всякакви други
вредители
като венчален венец , какъвто изобщо не е имала

той заспива самотен,
а тя
не обядва поезия .