ХуЛите - Усещане за пролет

След полярно просрочие,
съвършената пролет
подскача по тротоара
в един миг на нежност,
който се опитва
да догони сянката си.
Две топли, кафяви слънца
разлистват сърцето ми...
Не ги залязвай!
Сега се уча да цъфтя.
Под нежните кичури
на меките треви
почвата на сърцето ми
крие траговете на шейните,
а лицето ми
се свива конвулсивно
при спомена за
заскрежената козина на кучетата.
И за гладните им зъби...
Уча се да познавам
допира и вкуса на росата.
За това, не ми вярвай,
че ми е студено!
Нали когато се събужда,
човек трепери...
Не ми вярвай, че плача!
Уча се да различавам
преражданията на валежите
от белите пируети
на пролетните цветове-
еднакво леко
падат от очите.
Разказвай ми за пролетта!
Разказвай ми за мен!
А аз ще се догонвам
и ще се уча
да бъда себе си...
Разказвай ми за пролетта!
Аз ще се уча да рисувам
лято по лицето ти.
Не ми вярвай, че не мога!
Ще се уча да се прибирам
в очите ти. По светло...