ХуЛите - Тази, която...

В измислен себе-образ подражаваме
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари,
във нечий блян, в изтъркан мит.
А страстите изгарят до забрава
и даже заблуждават, че си жив…

Кому доказахме, че сме безгрешни,
щом себе си обидихме дори -
облечени във клоунските дрехи,
увлечени по глупави игри?!

Когато ставаме по-горделиви,
дали се облекчава болестта,
която безпощадно зарази ни
с ирония и мъка... с празнота?

Самотници ли? Не! Не си признаваме.
По-лесно е по навик да рушим.
Наред да грабим, нищо да не даваме
и болките да тъпчем с аналгин.

Най-страшна... мисълта за Осъзнаване -
отдавна я изпратихме на съд.
Прозряхме всичко сякаш... не и Тази,
която бди - Отвътре... и Отвъд...
Извън разумен довод или истина,
нехаеща какво крои умът -
откакто свят светува, Тя е Пристана.

А ние - клети - още търсим път...