ХуЛите - За умрелите

Не изпращам нищо на умрелите
те не могат да четат от гроба.
Някой спомен може да ги мерне,
как надничат в земната утроба.
И се гмурват със очи затворени.
Зъбите им връзват да не викат.
От студеното което имат
даже и цветята не поникват.
Кой ще каже, че е страшно,
Няма кой да си признае.
Страшно е, че няма списък,
за реда на слизането долу.
И за следващото място,
обещано с тайно слово,
не изпято, но изплакано
над направения изкоп.
Затова не пиша на умрелите,
Не говоря с тях за спомени.
Някой ден ще ги помоля,
просто да си поговорим.