ХуЛите - На вино и истини

Имам да ти разказвам толкова много,
а все се повтарям като латерна.
В очите ти пъстри има някаква строгост
и милост към хаоса ми наверно.

Започвам от никъде и в нищото стигам.
Ти ме изчакваш да се изчувствам.
Колко е дълъг пътят ми за пристигане?!
Само разстоянието до устните ти.

Наливаш ми вино и забравям задръжките,
но пак си оставам недоверчива.
Очите ти ме следят несломимо, по мъжки.
И виното става все по-горчиво.

Коя съм в момента?! Доживях да не зная.
Обичам се колкото и се презирам.
Разказвам ти нещо, но започвам от края.
За да живея, за кой път умирам!

Слабостта ми разбираш, изчакваш финала,
когато ще трепнe последната нота.
Описваш това, което не съм преживяла
и ме влюбваш отново в живота.

И цялата смелост разпиляна с годините
отнякъде странно в мене се връща.
Но ти не ми вярвай! И така съм пустиня.
Оазисите във миражи превръщам.