ХуЛите - Мечтания

Животът - беснеещ водопад
изтласкваше мечтите ми...
Обречени на съд- преди да се родят-
за чужд грях наказани...
Заключиха ги във затвор
с непробиваеми решетки.
А те се блъскаха -и мятаха
и стенеха и,, търсеха пощада,,...
Исках да им подаря Галактики-
с Надежда да ги нахраня...
От толкова вглеждане
започнах да ослепявам ...
Господи-извади тъмнината от очите ми !
Денят се изтръгна от
безвездната хватка на нощта ...
От очите му покапаха капки светлина...
Душата ми се вплете в слънчеви коси-
повиха я със изгревно небе .
Мигът изкочи от неспокойстващото време
и хвана красивата дреха
на пулсиращия свят.
.......................................
А чудото все пак се случи.
...видях изумруда...
Блестящ и мамещ като зората...