ХуЛите - Коментарът, който не ти написах

Зимата пак ще си тръгне с мъгла.
Тя всеки път така си заминава,
покрива с шлейф от белота
зеления устрем за ново начало.
Това е само миг магия.
Млечнозелена топла мъгла,
където Тя, която си отива,
пресреща Него - пролетта.
В мъглата са едно и също
и ин, и ян, и изгрев-залез...
До болка слети във прегръщане,
без болка слети във оставане.
В мъглата няма образ, няма лик,
в мъглата няма и раздяла,
мигът е вечност, вечността е миг...

После всичко тръгва по старому.
Както сме свикнали, както си е.
Но и друго може да ни застигне...
В мъглата
всеки път
някой пада на колене
и се моли
да не се вдигне.