ХуЛите - Гордост

Не ще изтръгнеш нежността ми
дълбоко от сърцето,
така успешно скрих я пак
под скъсани черджета,
под кал, цинизми, мръсотия,
кръпки и лекета,
с пазачи-гущери, от тия,
най-гадни за човека.
Замесих я със пепелта
от кукумявка сива,
прибавих малко гнусота
от жабата креслива,
подправих я и със солта
на вярност най-невярна,
прибавих малко от жлъчта
на злобата коварна,
гарнирах я на грубостта
със черната украса
и чакам с интерес и аз –
какво тесто ще втаса.

И предпочитам да е там -
захвърлена и чужда,
отколкото да ти я дам,
а да не ти е нужна...