Разплата

Автор: Dred
Дата: 02.02.2008 @ 23:45:03
Раздел: Романи


Боби стоеше в бара и мрачно пиеше чаша след чаша.Днес имаше рожден ден,ставаше на 38 години.Навършваха се точно 2 десетилетия от онзи ден който промени живота му запращайки го на върха на славата му.Двайсет дълги години той беше най добрия с каквото и да се заемеше.А той избра футбола.И стана най-добрия….както винаги.
-Какво става Боби –попита бармана,който се въртеше около известния си клиент като котка около купа мляко.-Да не са ти потънали гемиите?
-Днес имам рожден ден.-каза той мрачно впил очи в полупразната си чаша
-Честито-бармана стисна ръката му-На колко ставаш?
-На 38-отвърна футболиста.
Пред него веднага кацна чаша пълна с марково уиски.
-Заведението черпи.-каза бармана с усмивка
Боби кимна и изгълта чашата.Дали щеше да дойде?Разбира се,все пак беше чакал 20 години за да прибере това,което бе дал на малкото момче в онази нощ-богатство,слава,обич.Но днес щеше да си вземе всичко обратно заедно с лихвите трупали се 20 години.
-Здрасти.-гласът се разнесе зад него съвършено ясно въпреки гърмящата музика.
Не се обърна,защото знаеше кой е.
-Все пак дойде.-каза Боби вперил очи в чашата си.
-Минаха 20 години.Такава ни беше уговорката,помниш ли?
-Разбира се.Как мога да забравя.
-Ще дойдеш ли?
-Имам ли избор?-футболистът махна на бармана.
Той почти дотича и му наля нова чаша,хвърляйки стреснат поглед над рамото му.Беше видял мъжа,който стоеше зад футболиста.Отдалечи се бързо.Боби не го винеше.
-Човек винаги има избор,приятелю.Ако ми дадеш нещо равностойно ще получиш още 20 години.
-Какво по-точно?-попита футболиста залят от неочаквана надежда
-Имаш жена и три деца.-гласът замълча за миг,но продължи-Избери един от тях и получаваш отсрочката.Аз мога да чакам още 20 години.
Надеждата му пламна като горски пожар и угасна като свещичка насред ураган.Не,не можеше да позволи друг да страда вместо него.Животът го беше научил да се изправя срещу всички рискове.Така щеше да постъпи и днес…за последен път.
-Не мога да направя това.-той изпи питието си-Аз поех този дълг и аз ще го изплатя.
-Както решиш,приятелю-в гласа се промъкнаха нотки на задоволство-Знаеш ли че колко малко са хората като теб.Обикновено се молят за всяка секунда живот на тази земя.Вкопчват се така упорито в идеята,че са готови да продадат и най-близките си.
-Ти приемаш ли това което ти дават?
Гласът замълча за момент сякаш размишляваше.
- Винаги.Сделката си е сделка.
-И все пак ти винаги печелиш.В крайна сметка те идват при теб без значение дали го искат или не,нали?
Тихия смях на непознатия прозвуча удивително ясно в шумното заведение.Сякаш погълна в себе си всички други звуци и ги удави, въпреки че стоеше до една тонколона музиката,която излизаше от нея се чуваш като през дебел слой памук.
-Това е цялата игра,приятелю.И всичко се гради на това,че я осъзнават едва на края.Прав си,аз винаги печеля,рано или късно.-отново миг тишина-Ще тръгваме ли?
Боби се изправи и извади портфейла си.Измъкна всичките си пари и ги сложи на плота.Там където отиваше нямаше да му трябват.
Обърна се и застана очи в очи с гласа.Не се беше променил от онова лято преди 20 години.Все същото сиво палто и сива шапка с широка периферия,скриваща лицето в сянка.Тогава не видя как изглежда нито пък сега.За негово щастие.Мъжът стоеше пред него скръстил ръце пред гърдите си търпеливо чакаше.Наметна якето си.
-Искаш ли време да се сбогуваш?-попита тихо гласа,някъде изпод шапката.
Боби поклати глава.
-Така само ще е по-трудно.-Той отново извади портфейла си и погледна усмихнатите лица на снимката.Поколеба се за миг,но го остави на плота до купчинката пари.И това нямаше да му трябва.
-Готов съм.Ще тръгваме ли?
Мъжът пристъпи към него и го хвана под ръка.Не се опита да се бори.Беше приел съдбата си преди 20 години.Двамата тръгнах през тълпата изпълваща заведението.
-Ще боли ли?
-Само в началото,после ще свикнеш.
Боби кимна и продължи да върви опитвайки се да овладее треперенето на краката си.За момент си помисли,че така са се чувствали хората които вървят към бесилото.
-В крайна сметка всеки плаща.-каза тихо Боби-Рано или късно.
-Да.-гласът на мъжа беше все така тих,но ясен-Рано или късно.
Боби излезе от заведението заедно с мъжа и се стопи в нощта.

Полицията го търси три месеца,но следата свършваше пред заведението,където го бяха видели да върви към тъмна уличка в компанията на непознат човек.Накрая се отказаха и след три години погребаха празен ковчег.На погребението дойдоха над 2000 души.
Никой не разбра,че беше платил един стар дълг.
В крайна сметка всеки си плащаше…рано или късно.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=82574