ХуЛите - Вярвам в любовта

Поемам по пътя...
На река прилича...
Земята се изпълзва
под нозете ми.
Колко си наивно мое сърце?
Защо не му откриеш любовта си?
Той ме погледна
като минах покрай него...
И аз ликувах...
Не- няма друг за мен
да съществува
докато свят светува!
Дните чезнат като вятър...
Сърцето ми -
не може вече да се бори!
Късно е да дири свобода.
През сълзите ми грее
усмивката за теб.
Но аз вярвам в любовта-
родена от скръбта!