ХуЛите - Какво е любов?

Питаш ме, какво е любов?
Знаеш ли ,мила ,аз съм вече негативно настроена. Просто няма истинска любов. Това е едно краткотрайно усещане за близост.Да вярваш ,че живачния стълб ще се задържи високо в небесата си е чиста илюзия.
Важи дилемата :Всичко е временно и нетрайно . Просто го има само в литературните произведения и филми от чиито зрелища и усещания за нещо ефимерно режисьори и писатели си извличат хонорара.Ако беше обратното ,то толкова увещания,убеждения,среднощни есемеси , горещи срещи жестове ,усмивки и ред още толкова влудяващи нещица,които ме издигаха ,като механизмът на шадравана , при който водата водата не се задържа на върха ,а моментално пада ,чакаща новия програмиран тласък на помпата,щеше да ме накарат да си мисля по друг начин.Любовта ли , тя носи само разочарования и трябва да си готов да губиш.Ако ли не _по добре не се хващай.Тя е ,като огъня,стопля те ,особено ,ако страшно ти е студено и после се гърчиш в самотност и тънеш във въпроси в стил Хамлет.Ако не подклаждате огъня тя ще угасне ,а ако не остане и пепел,то нищо не е имало.Може и да съществува ,но в друго измерение,но влудяващата ,тръпнещата ,караща те да пулсираш любов, то ,то е едно краткотрайно и мимолетно чувство ,което рядко преминава в друго усещане на уважение ,зачитане на личността и доверието на другия и ако е така ,то то си е жив късмет. Някои хора цял живот я търсят,прахосват си времето .Следват разочарования след разочарования и на края свършват ,като ранен звяр след битка .Приказката "Търкулноло се гърнето ,че си намерило похлупака "ни подсказва ,че въпреки всичко ,трябва да я търсим ,но под друга форма ,просто да си движим живота и ако случайно ни споходи по пътя да се здрависаме с нея,да е я подминаваме ,за да се почувстваме поне за малко извисени ,за да можем да летим временно с взети назаем криле.