ХуЛите - Със шепот

Пространството се тихичко измества,
нощта деня бавничко замества.

Частица се от времето отрони,
врата изскърца се, отвори,
звезден лъч извика в тишината,
ти, мила, си звездата,
с очи-усмивка прогони тъмнината.

Една мъничка искрица
жужи в ръце ти кат пчелица,
с желание бъдно,
на върха на таз свещица.

Лица две се сляха,
миг безкраен-кратък,
нежно те горяха,
в изпепеляжащ пламък!

А нощта без дъх,
отново набира сила,
със шепот мил и тих
теб зове те, мила!