ХуЛите - я виж ти....

Днес ми е хубаво.М-м-м , да ! И слънчево ! Въпреки мъглата . И мистично . Въпреки реалността . Красиво ! Напук на болката .

Я виж ти!
Днес ми е хубаво.М-м-м , да ! И слънчево ! Въпреки мъглата . И мистично . Въпреки реалността . Красиво ! Напук на болката .
Пее ми се ! Въпреки че не мога.
И запявам .
Боже , майчице мила , аз ли го изкарах тоя глас ?
Хайде де!!!
Прочиствам гърлото си , кашлям около 2 минути и …пак пробвам
!!!!?????!!!!
Смея се!
И си мисля : „ Ето ти сега доказателство , че нещата , дори и „невъзможните” винаги се получават , когато си щастлив и в мир със себе си”
И не се притеснявай , че това ще свърши…защото трябва да усетиш и нацелиш момента , в който да разтвориш устни и да дадеш воля на звуците .

„Ами , аз , мишле – малко не разбирам” – казваш ти и постепенно увеличаваш разстоянието помежду ни.
Мълча! И те гледам…как заспиваш.
Взирам се в затворените ти клепачи и търся отговорите на неизречените въпроси . Гадая по движението на очите ти .
Чета по дъха през разтворените ти устни .
Попивам трептенето на миглите ти .
И ….. те обичам !
Ех , такава каша ми е в главата , че нямам думи . И все си мисля за онова голямо светло кълбо , дето постоянно го сънувам . Едно такова – огромно , огнено , оранжево-червено , магнитно , поглъщащо…
Затварям очи с мисълта да го срещна отново – и тази нощ . И теб в него.

Я виж ти!
Събудих се и пак се опитах – да пея.
Не се получи.
Разбрах! Кафето ! Да , първо кафето…
И пак се усмихвам…..
Защото кафето е с теб.