ХуЛите - Обичам те Непростимо

Тази нощ бе жреческо тайнство.
Би било непростимо да я разкрия.
Непростимо е и да я оставя на
небитието. В тази нощ ти и аз
се превърнахме в легенда...
Тази нощ бяхме в древен Египет.
Ти бе Жрецът, а Аз - Клеопатра.
Марк Антоний не бе пристигнал,
а Цезар беше срещнал Брут вече...
И в любовното си междувремие
Клеопатра бе във Храма на Сърцата
а Жрецът стенеше безмълвно:
О Мила, Обичам те Непростимо...

Тази нощ бе скок във времето и
пространството. С теб пренаписахме
историята... Клеопатра умря не
от змийска отрова, а от любов
към своя Жрец... Обич непростима...
Бе там безжизнена, угаснала,
купчинка златотъкани одежди
без грам фараонско величие...

Тази нощ бе магия. Обезумял,
Жрецът изтръгна с ръцете си
нейното сърце, после своето,
държеше ги слети в дланите си,
кръвта се стичаше примесена
със жречески сълзи, а Жрецът
се молеше на Ра и на звездите
с разтърсваща Духа молитва:

"Прости ми Ра, че казах Обичам!
Простете звезди, че съдбата със
своите чувства предизвиках...
Знам, да обичам е непростимо,
непростимо е и ТЯ да ме обича,
затова сме сега без сърца, на
Вас: Ра и звезди, в жертва ги
принасям - приемете ги ... и ни
простете обичта, непростимата!"

Ра чу молитвата и ... заплака...
Звездите чуха и за миг угаснаха...
Времето замря, вселената спря...
В миг от мигновението смъртта
завладя всяко кътче... но О, чудо,
прероди се Всемира: опростен
от всички грехове човешки и
заживяха хората в безгреховност!

А Жрецът поднесе сърцето си
на Клеопатра, тя своето му бе
дарила от зората на света, и
така двамата възкръснаха, за да
изживяват във всеки миг своята
ОБИЧ НЕПРОСТИМА, НО ОПРОСТЕНА...

... Историята не помни тази нощ,
защото до вчера бе ... тайна ...
Никой не знае името на Жреца,
защото той на себе си не прости...
Но всеки е чувал за Клеопатра,
и във всяка жена има капка кръв
от нея... защото Жрецът я възвелича
със своята обич...непростима...

Настана утро...Зората е кристална...
Пробуждам се във своята постеля,
а в мен пулсира ТВОЕТО СЪРЦЕ!
Ти моето отдавна притежаваш...
Така ще живеем с теб: като легенда.
Като приказка без край вълшебна.
Сега, вместо бледи слова за вярност,
произнасям Жреческото заклинание:

ОБИЧАМ ТЕ НЕПРОСТИМО

Миг Мила
(@)