Веднъж, отдавна беше
Автор: angar Дата: 05.01.2008 @ 11:42:15 Раздел: Други ...
Веднъж, отдавна беше,
ми хрумна и реших:
хулитерите всички
да подредя във стих!
И тъй: редих и писах,
и писах, и редих!
Изглеждаше безкраен
ще стане този стих.
Усмивчици, Билкарки,
Латинки, Синева
и още – с най-красиви,
вълшебни имена!
Как можех да се справя?
И в миг съобразих:
чрез дълго многоточие
да свърша своя стих!
Последна точка – Райсън!
Той сам го пожела!
Тя, неговата скромност,
пословична била!
Над всички други Райсън
с талант се отличава
и почетното място
напълно заслужава!
Да си последна дупка
понякога обижда,
ала последна точка
от всекиго се вижда!
На спорове, на разпри,
интриги, клевети:
последна точка слагаш –
и край поставяш ти!
Но Райсън ми се стори
там тъжен и скован:
изглеждаше като че
е с гвоздей закован.
Реших да го зарадвам,
да му придам крила!
До него сложих точица:
красивата Лейла!
|
|