ХуЛите - Къща за връщане

Жива е старата къща,
хлопат бъбриво врати.
В нея не съм се завръщала
толкова пясъчни дни.

Весела старата къща-
сякаш надува я смях,
сякаш отново е същото,
необходима е пак.

Зимни, зелени чемшири,
наместо стройни ели,
покрай пътека се ширят
пуснали клонки встрани.

Стълби нагоре ме грабват,
дърпа ме радостна глъч,
детски гласчета оставят
светли следички от лъч.

Топла е старата къща,
дървена печка бумти,
в мен от жарта и разръшкана
сипят се златни искри.

Мисля си, старите къщи,
ако си имат мечти -
те са за зимно завръщане,
вътре гърненце да ври.

А пък навън да е бяло,
да е безбрежност от сняг.
Всеки да има такава
къща за връщане - бряг.