ХуЛите - Миналото

Живях доскоро в чужда къща -
не беше зле... а всъщност беше.
Че там зависимост могъща
духа ми всеки ден гризеше.

На сън пищях... какъв ти сън, та
облян в сълзи не се заспива...
Оголваше нозе нощта ми
за нестинарски танц в коприва.

А утрото - родено мъртво -
ковеше изгревно бесило...
Надеждите ми там висяха
с раздрано до костта хвърчило.

Предадох себе си и всичко,
издишвах дните образцово;
приличах май на истеричка,
щом плачех с повод и без повод.

Скимтяха месеците куци,
излях се в кривото им гърло...
Дочаках чудото! (Макар че
от ада тръгва се опърлен.)

Сега съм у дома - и мога
да спя, да Бъда... без почивка!
В хармонията покрай мене
оглеждам се с душа-усмивка.