ХуЛите - В маншонът на сърцето

Виж- дърветата зъзнат в бял скреж.
Оживяла в бяло картина.
Пушат комини, светят елхите...
Защо не спреш?
Студено ли ти е в тази красива зима?
Не с ръкавици – с дъх само
нека ти сгрея ръцете!
Сложи дланта си на рамото ми
и ще видиш– пониква в мен цвете.
Виж как бяло вали?
В очите ти сняг навалява ли?
Усмихвам ти се – сякаш боровите игли
твоя смях с бодлите си пазят.
И изгряват слънца, нали?
От стрехите се зъбят висулки,
а над устните пара пълзи – на леки мъгли,
на бели, перести облачета.
Студено ли ти е? Не ти е студено, нали?
Нека моята обич те топли!
Както ме топлиш ти.