ХуЛите - Рождество

Светът го заболя от твойто раждане-
бе тесен тазът за Всемирната любов.
Но ти дойде, с надеждата да го засаждаш
със Вяра, за която той не е готов.
Която има нужда да изстрада,
да мре за нея, да убива, да пълзи...
Онази Вяра- дето те разпъна,
която под венецът ти кърви.
Безумец си, навярно, щом обичаш
този глинен свят, безмилостен, суров...
Така безумно може да обича
единствено Великата Любов.
Така да дава плод, макар и крехък,
да диша със притиснати гърди
божествен дъх във ноздрите човешки
и да го бута все напред, за да върви.
Щастлив ли си сега, когато гледаш
как този свят посреща твоят ден,
как в празничната пита свещ запалва,
за да не гасне любовта ти уморена,
как чупи залък и ръката ти очаква-
да го благослови за утрешните дни?
Щастлив бъди! Защото той щастлив е,
че макар и в болка, ти все пак, се роди!