ХуЛите - Животът

Моят толкова несъвършен живот
потънала съм в самота и студ...
Ако можех тишината да взривя...
Ако можех от снежната трева
теменужка дъхава да извикам..
Ако можех в снега с дъха си
огън да запаля
да се стопля..
Тогава ще стопя със чувства
пряспата от време...
И ще изчезне болката
и светлината леко ще се прокрадне...
Някъде зад хълма се зазорява....