ХуЛите - Признание

Търново мое,
есенно-златно,
с витата Янтра,
с къщи-усмивки
по скатовете…
И при мен есен е,
но съм далече,
безнадежно далече -
под чуждо небе
тебе сънувам
в самотните вечери…

Търново мое,
епично
и царствено -
баладично,
богоизбрано,
богопомазано…
През вековете -
трън в сърцето
на варвари,
кръстоносци
и османлии…

Търново мое,
призрачно-приказно,
люлка и гроб
на боили, царе
и поети …
Коленича за прошка -
дълго бродих
под чуждо небе,
но само ти остана
в сърцето ми
да светиш…

Ружа ВЕЛЧЕВА